Chapter 18 The Goryani Movement against the Communist Regime in Bulgaria (1944–1956): Prerequisites, Resistance, Consequences
In: Violent ResistanceSearch for other papers by Valentin Voskresenski in
Current site
Google Scholar
PubMed
Purchase instant access (PDF download and unlimited online access):
Summary
After initially remaining neutral and refusing to participate in the military conflict that had broken out in Europe, in March 1941 the Kingdom of Bulgaria entered the Second World War on the side of the Axis Powers. In the course of the military operations, the Bulgarian state established its own administration in Vardar Macedonia and Aegean Thrace. On 4 September 1944, the Kingdom of Bulgaria terminated its alliance with Nazi Germany and began to disarm the German troops on Bulgarian territory. On 5 September, the Soviet Union declared war on the Kingdom of Bulgaria, after which units of the Red Army’s 3rd Ukrainian Front entered Northeastern and Southeastern Bulgaria. On 9 September 1944, a coup d’état brought to power the Fatherland Front, a communist-dominated coalition. The following years saw the establishment of a totalitarian regime governed by the Bulgarian Communist Party, based on the class-party principle and accompanied by a repressive model characteristic of the whole period of socialism (1944–1989).
The article deals with several main topics related to armed resistance against the communist regime in Bulgaria (1944–1956). More than 3,000 goryani and over 10,000 helpers of theirs took part in the conflict against a vastly superior opponent. The article offers a detailed review of the domestic and foreign political factors that provoked the armed conflict. A series of examples are used to illustrate the characteristics of the two belligerent parties. The composition, structure, number and tactics of the participants in the armed resistance are described, as well as the means employed by the state institutions to fight against “political banditry”.
Summary in Bulgarian
След временно спазване на неутралитет и отказ от участие в избухналия военен конфликт в Европа, през месец март 1941 г. Царство България се включва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. В хода на военните действия българската държава установява своя администрация във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. На 4 септември 1944 г. Царство България прекратява съюзническите си отношения с Нацистка Германия и започва разоръжаване на германските военни части, които се намират на българска територия. На 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България, след което подразделенията на Третия украински фронт на Червената армия навлизат в Североизточна и Югоизточна България. На 9 септември 1944 г. в страната е извършен държавен преврат и на власт се установява доминираната от комунистите коалиция Отечествен фронт (ОФ). През следващите години в страната се утвърждава тоталитарен режим на управление, ръководен от Българската комунистическа партия (БКП), основан върху класово-партиен принцип и съпътстван от репресивен модел, характерен за целия период на социализма (1944–1989).
В статията са представени няколко основни теми, свързани с въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в България (1944–1956). В конфликта участват повече от 3000 горяни и над 10 000 техни помагачи, борещи се срещу многократно превъзхождащ ги противник. Текстът предлага детайлен обзор върху вътрешно и външнополитическите фактори, предизвикали въоръжения конфликт. В статията са използвани примери, с които се онагледяват характеристиките на двете воюващи страни. Описани са както структурата, численият състав и тактиките на участниците във въоръжената съпротива, така и средствата на държавните институции за борба с „политическия бандитизъм“.