References
Archives
AIEFEM. Архив на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките (Archive of the Institute of Ethnology and Folklore Studies with the Ethnographic Museum at the Bulgarian Academy of Sciences): No. 295 II.
AKRDOPBGDSRSBNA. Архив на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Archive of the Commission for Disclosure of Documents and for Declaring the Affiliation of Bulgarian Citizens to the State Security and Intelligence Services of the Bulgarian People’s Army): f. 13, op. 1, a.e. 759; f. 13, op. 1, a.e. 774.
ARIM Sliven. Архив на Регионален исторически музей – Сливен (Archiv of the Regional History Museum – Sliven): Inv. No. 1437.
ASR. Архив на Дружество за изследване на малцинствата Студии Романи (Archive of the Minorities Studies Society Studii Romani): f. Gospodin Kolev; f. Photos; f. Shakir Pashov.
CDA. Централен държавен архив – Държавна агенция “Архиви” (Central State Archive – Archives State Agency): f. 1 B, op. 6, a.e. 235; f. 1 B, op. 8, a.e. 596; f. 1 B, op. 25, a.e. 71; f. 1 B, op. 28, a.e. 6; f. 16, Op. 89, a.e. 139; f. 264 K, op. 2, a.e. 8413; f. 264 K, op. 2, a.e. 9385; f. 264 K, op. 5, a.e. 1109; f. 370, op. 6, a.e. 745; f. 2124 K, op. 1, a.e. 108107.
DA Sliven. Държавен архив – Сливен (State Archive – Sliven): f. 879, op.1, a.e. 27.
DA Sofia. Държавен архив – София (State Archive – Sofia): f. 1 K, op. 2, a.e. 831; f. 1 K, op. 4, a.e. 531; f. 1 K, op. 4, a.e. 683.
Media
168
часа . (2016, April 10). Бутовски И. Героичните подвизи на първия ромски депутат.Вечерна поща. (1905a, December 14). Радев, С. Конгрес на циганите в България.
Вечерна поща. (1905b, December 20). [No Author]. Цигански конгрес [– Първо заседание].
Вечерна поща. (1905c, December 21). [No Author]. Цигански конгрес – Второ заседание.
Дром дромендар. (1998, November). Колев, Г. Първият.
Държавен вестник. (1901, June 30). Закон за изменение на избирателния закон.
Държавен вестник. (1919, December 3). Закон за изменение и допълнение на някои членове от избирателния закон.
Изток. (1939, April 30). [No Author]. Подкрепете читалището ни!
Изток. (1941, February 23). [No Author]. Културна дейност в циганската махала.
Мир. (1934, May 5). Шейтанов, Н. Циганите и циганския въпрос.
Неве рома (Нови цигани). (1957a, January 14). Селимов, Т. Народното ни читалище и неговите задачи.
Неве рома (Нови цигани). (1957b, January 14). Шанков, Д. Необходима ли ни е сега организация?
Неве рома (Нови цигани). (1957c, May 1). Пашов, Ш. М. За произхода на циганите.
Неве рома (Нови цигани). (1957d, May 1). [No Author]. Хроника.
Неве рома (Нови цигани). (1957e, July 13 юли). Демчо. По пътя на Димитров.
Неве рома (Нови цигани). (1957f, July 13). Ш. П. Циганите в България.
Неве рома (Нови цигани). (1957g, December 19). [Шанков, Д.] Доклад.
Нево дром (Нов път). (1950a, May 1). [No Author]. [No Title].
Нево дром (Нов път). (1950b, May 1). От профкомитета при театъра. Театър “Рома” посреща Първи май с нови постижения.
Нево дром (Нов път). (1950c, May 1). Тасев, А. Годишно-отчетно събрание събрание на циганското читалище “9 септември” в София премина под знака на критиката и самокритика.
Нов път. (1974, November 1). Вапирев, И. Неспокоен човек. Очерк.
Отвътре / Andral / Inside. (2000, No. 7). [No Author]. [No Title].Отвътре / Andral / Inside. (2001, No. 17–18). [No Author]. [No Title].Празднични вести. (1937, January 11). [No Author]. Циганите ще се организират. Подетата иницатива. Изникналите пречки.
Романо еси. (1946a, February 25). [Билялов, Х.] Из живота на софийската мюсюлманска изповедна община – София.
Романо еси. (1946b, February 25). [No Author]. Слово по случай народния празник на циганското малцинство в България Св. Василий.
Романо еси. (1946c, February 25). [No Author]. Хроника.
Романо еси. (1946d, Mart 28). [No Author]. Из живота на нашите сънародници цигани в България.
Романо еси. (1946е, Mart 28). Яшко. Циганският театър “Ромен”.
Романо еси. (1946f, May 1). Йолов, М. Г. Циганите от с. Голинци са стояли и стоят здраво на поста си.
Романо еси. (1947a, February 1). [Пашов, Ш.] Слово.
Романо еси. (1947c, February 1). Терзобалиев, [Н.] Необходимо ли е да имаме малцинствена организация на циганите.
Романо еси. (1947d, February 1). [No Author]. [No Title].
Романо еси. (1947e, September 9). Общо културно-просветна организация на циганското малцинство в България. Окръжно № 1. До всички околийски и градски комитети на Отечествения фронт.
Романо еси. (1948a, January 14). Николов, Вл. Г. Може би чудо!
Романо еси. (1948b, January 14). [Пашов, Ш.] Слово.
Романо еси. (1948c, January 14). Сотиров, Я. Кратки биографически бележки.
Романо еси. (1948d, April 30). Исмаилов, А. Цигани.
Сливенска поща. (1930, January 23). [No Author]. Хроника.
Сливенска поща. (1932, February 11). [No Author]. Хроника.
Циганите. (1992, December). [No Author]. Ромски театър преди 65 години.
Gypsy Newspapers
Newspaper Светилник [Candlestick]. Newspaper of the Evangelical Baptist Mission among the Gypsies in Bulgaria. Lom. Editor: Pastor Petar Minkov. An. 1, No. 1, January 15, 1927. In Bulgarian. Supplement Романо алав (Roma Word) in Romani language.
Newspaper Bulletin of the Gipsies Mission in Bulgaria. Наро
дът, който се нуждае от просвета чрез Eвангелието [Bulletin of the Gypsies Mission in Bulgaria: The People that Needs Enlightenment through the Gospel]. Sofia. No. 1, September 1932. In Bulgarian.Newspaper Известия на Циганската евангелска мисия [Bulletin of the Gypsy Evangelical Mission]. Sofia. No data for No.No. 1, 2; No. 3, June 3, 1933. In Bulgarian.
Newspaper Тербие [Upbringing]. Newspaper of the Mohammedan National Cultural-Educational Organisation. Editor: Shakir M. Pashev. From No. 6: Newspaper of the Common Mohammedan National Cultural-Educational Union in Bulgaria. Editorial Board: Shakir Makhmudov Pashev (Editor-in-chief), Asen Gogov and Demir Yasharov. Sofia. No data for No.No. 1, 3, 4, 5; No. 2, February 27, 1933; No. 7, May 6, 1934. In Bulgarian.
Newspaper Романо еси (Gypsy Voice). Newspaper of the United Cultural and Educational Organisation of the Gypsy Minority in Bulgaria. Sofia. Editor: Shakir M. Pashev. An. 1 (1946), No.No. 1, 2, 3, 4 [No. 5 is missing]; An. 2 (1947) No.No. 6, 7, 8; An. 3 (1948–1949), No.No. 9, 10, 11. In Bulgarian.
Newspaper Нево дром (New Way). Newspaper of the Cultural and Educational Organisation of the Gypsy Minority in Bulgaria. Sofia. Editor: Lubomir Aliev. An. 1 (1949), No. 1–2; An. 2 (1950), No. 3. In Bulgarian.
Newspaper Неве рома (New Gypsies). Newspaper of the Gypsy People Reading Club September 9 – Sofia. Editorial Board: [no names]. An. I (1957), No.No. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10–12. In Bulgarian.
Newspaper Нов път (New Way). Newspaper of the National Council of the Fatherland Front. Sofia. Editorial Board [changing over the years, last Editor-in-chief Stoyanka Sokolova]. An. 1 – 30 (1959–1988). In Bulgarian.
Bibliography
***
Bataillard, P. (1872). Les derniers travaux relatifs aux Bohémiens dans l’ Europe orientale. Revue critique, 2 (5): 191–218, 277–323. Paris: A. Franck.
Bataillard, P. (1875a). Sur les origines des Bohémiens on Tsiganes. Bulletins de la Société d’anthropologie de Paris, II° Série, 10: 546–557.
Bataillard, P. (1875b). Les Tsiganes de l’âge du bronze. Bulletins de la Société d’anthropologie de Paris, II° Série, 10: 563–595.
Bataillard, P. (1876). État de la question de l’ancieneté des Tsiganes en Europe. Congrés international d’anthropologie. 8 Session (pp. 321–385). Budapest: Franklin-Társulat.
Bataillard, P. (1878). Les Zlotares dits aussi Dzvonkars. Tsiganes fondeurs en bronze et en laiton dans la Galicie orientale et la Bukovine. Extrait des Mémoires de la Société d’anthropologie de Paris. Paris: Ernst Leroux.
Boué, A. (1840). La Turquie d’Europe; ou, Observations sur la géographie, la géologie, l’histoire naturelle, la statistique, les moeurs, les coutumes, l’archéologie, l’agriculture, l’industrie, le commerce, les gouvernements divers, le clergé, l’histoire et l’état politique de cet empire. Tome 6. Paris: A. Bertrand, 1840.
Brown, I. H. (1922). Nights and Days on the Gypsy Trail: Through Andalusia and on Other Mediterranean Shores. New York and London: Harper & Brothers.
Brown, I. H. (1924). Gypsy Fires in America: A Narrative of Life among the Romanies of the United States and Canada. New York and London: Harper & Brothers.
Dixon, W. H. (1872). La Russie libre. Le tour du monde – nouveau journal des voyages, No.No. 600–604.
Encyclopædia Britannica. Eleventh Edition. (1910–1911). London: Horace Everett Hooper.
Gaster, M. (1883). Țigani ce si au mancât biserica. Revista pentru istorie, 1 (1): 469–475.
Gay y Blasco, P. & Hernández, L. (2020). Writing Friendship: A Reciprocal Ethnography. Cham, Switzerland: Palgrave Macmillan.
Gilliat-Smith, B. (1912). E Devléskoro sfjato lil. E Ísus-Xristóskoro džiipé thai meribé e sfjatoné Lukéstar. London: British and Foreign Bible Society.
Gilliat-Smith, B. J. (1945). Two Erlides Fairy-Tales. Journal of the Gypsy Lore Society, Third Series, 24 (1): 17–26.
de Goeje, M. J. (1903). Memoire sur les migrations des Tsiganes à travers ľAsie. Leide: E. J. Brill.
Hasse, J. G. (1803). Zigeuner im Herodot, oder neue Aufschlüsse über die ältere Zigeuner-Geschichte: aus griechischen Schriftstellern. Königsberg: Göbbels u.a.
Hovelacque, A. (1874). Crânes Tsiganes. Bulletins de la Société d’ anthropologie de Paris, 2 (9): 396–398.
Ješina, P. J. (1886). Romáňi čib, oder Die Zigeuner-sprache (grammatik, wörterbuch, chrestomathie). Leipzig: List & Francke.
Kanitz, F. (1882–1887|. Donau Bulgarien und der Balkan: historisch-geographisch-ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1860–1879. Band 1–2. Leipzig: Renger’sche Buchhandlung.
de Kogalnitchan, M. (1837). Esquisse sur l’histoire, les moeurs et la langue des Cigains, connus en France sou le nom de Bohémians; suive d’un recueil de sept cents mots cigains. Berlin: Librairie de B. Behr.
Kopernicki, I. (1872). Über den Bau der Zigeunerschädel. Vergleichend. Kraniologische Untersuchung. Archiv für Anthropologie, Völkerforschung und kolonialen Kulturwandel, 5: 267–324.
Kovacheva, L. (2000a). O rom dzhanel o drom. Sofia: SCORPION
Kovacheva, L. (2000b). Rom know the way. Delhi: Kafla.
Krantz, A. (1580). Germanicarum historici clariss. Saxonia: de Saxonicæ gentis vetusta origine, longinquis expeditionibus susceptis & bellis domi pro libertate diui fortiterq[ue] gestis. Francofurti ad Moenum: A. Wechelumis.
Leland, Ch. G. (1924). The Gypsies. Boston & New York & Houghton: Mifflin Company.
Liszt, F. (1859). Des Bohémiens et de leur musique en Hongrie. Paris: Librairie Nouvelle – A. Bourdilliat.
Marinov, A. G. (2020). Images of Roma through the Language of Bulgarian State Archives. Social Inclusion, 8 (2): 269–304.
Marinov, A. G. (2021). Bulgaria. In R. B. Roman, S. Zahova & A. Marinov (Eds.) Roma Literature and Press in Central, South-Eastern and Eastern Europe from 19th Century until the Second World War (pp. 35–57). Leiden: Brill & Paderborn: Ferdinand Schöningh.
Marushiakova, E. & Popov, V. (1997). Gypsies (Roma) in Bulgaria. Frankfurt am Main: Peter Lang.
Marushiakova, E. & Popov, V. (2001). Gypsies in the Ottoman Empire. Hatfield: University of Hertfordshire Press.
Marushiakova, E. & Popov, V. (2008b). State Policies under Communism. In Information Fact Sheets on Roma History. Strasbourg: Council of Europe. Retrieved from http://www.coe.int/t/dg4/education/roma/histoCulture_en.asp.
Marushiakova, E. & Popov, V. (2009). Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. In T. Kamusella & K. Jaskulowski (Eds.) Nationalisms Today (pp. 89–124). Oxford: Peter Lang.
Marushiakova, E. & Popov, V. (2011). ‘Whom belong this Song?’ How to research Romani Culture on the Balkans. International Journal of Romani Language and Culture, 1 (1): 54–65.
Marushiakova, E. & Popov, V. (2015a). Identity and Language of the Roma (Gypsies) in Central and Eastern Europe. In: T. Kamusella, N. Motoki & C. Gibson (Eds.) The Palgrave Handbook of Slavic Languages, Identities and Borders (pp. 26–54). London: Palgrave.
Marushiakova, E. & Popov, V. (2015b). The First Gypsy/Roma Organisations, Churches and Newspapers. In M. Kominko (Ed.) From Dust to Digital: Ten Years of the Endangered Archives Programme (pp. 189–224). Cambridge: Open Book Publishers.
Marushiakova, E. & Popov, V. (2016a). Gypsy Guilds (Esnafs) on the Balkans. In: H. Kyuchukov, E. Marushiakova & V. Popov (Eds.) Roma: Past, Present, Future (pp. 76–89). München: Lincom Academic Publishers.
Marushiakova, E. & Popov, V. (2016b). Roma Culture: Problems and Challenges. In E. Marushiakova, & V. Popov (Eds.) Roma Culture: Myths and Realities (pp. 35–64). München: Lincom Academic Publishers.
Marushiakova, E. & Popov, V. (2017). Commencement of Roma Civic Emancipation. Studies in Arts and Humanities, 3 (2): 32–55.
Marushiakova, E. & Popov, V. (2020). ‘Letter to Stalin’: Roma Activism vs. Gypsy Nomadism in Central, South-Eastern and Eastern Europe before WWII. Social Inclusion, 8 (2): 265–276.
Marushiakova, E. & Popov, V. (Eds.) (2021). Roma Voices in History: A Source Book. Roma Civic Emancipation in Central, South-Eastern and Eastern Europe from 19th Century until the Second World War. Leiden: Brill & Paderborn: Ferdinand Schöningh.
Marushiakova, E. & Popov, V. (Eds.) (2022). Roma Portraits in History: Roma Civic Emancipation Elite in Central, South-Eastern and Eastern Europe from the 19th Century until World War II. Leiden: Brill & Ferdinand Schöningh.
Mui Shuko [R. A. Scott Macfie]. (1916). With Gypsies in Bulgaria. Liverpool: Henry Young & Sons.
Obédénarе, M. (1875). Sur les Tsiganes de la Roumanie. Bulletins de la Société d’anthropologie de Paris, 10: 597–603.
Paspati, A. G. (1870). Études sur les Tchinghianés ou Bohémiens de l’Empire Ottoman. Constantinople: A. Koroméla.
Pennell, E. R. (1893). To Gipsy Land. New York: The Century Co.
Pott, A. F. (1845). Die Zigeuner in Europa und Asien. Ethnographisch-linguistische Untersuchung, vornehmlich ihrer Herkunft und Sprache, nach gedruckten und ungedruckten Quellen. Teil I: Einleitung und Grammatik. Teil II: Einleitung über Gaunersprachen, Wörterbuch und Sprachproben. Halle: E. Heynemann.
Roman, R. B., Zahova, S. & Marinov, A. (Eds.) Roma Literature and Press in Central, South-Eastern and Eastern Europe from 19th Century until the Second World War. Leiden: Brill & Paderborn: Ferdinand Schöningh.
Shoemaker, H. W. (1924). More Allegheny Episodes: Legends and Traditions, Old and New, Gathered among the Pennsylvania Mountains. Altoona, Pa.: Mountain City press, Times-tribune company. Retrieved from https://catalog.hathitrust.org/Record/002705841.
Shoemaker, H. W. (1925). The Tree Language of the Pennsylvania German Gypsies. An address by Henry W. Shoemaker at the Clio Club, Williamsport, Pa., December 2, 1925. Retrieved from https://openlibrary.org/works/OL3967802W/The_tree_language_of_the_Pennsylvania_German_Gypsies.
Sinclair, A. T. (1915). An American-Romani Vocabulary. New York: The New York Public Library.
Sinclair, A. T. (1917). American Gypsies. New York: The New York Public Library.
Vulcanius, Bonaventura. (1597). De literis & lingua Getarum, Sive Gothorum. Item de Notis Lombardicis. Quibus accesserunt Specimina variarum Linguarum, quarum Indicem pagina quæ Præfationem sequitur ostendit, Leiden: Editore Bon. Vulcanio Brugensi, Lugduni Batavorum, Ex officina Plantiniana, Apud Franciscum Raphelengium.
Боров, С.П. А. (1870). Цигани. Читалище, 1 (6): 190–191.
Венелин, Ю. И. (1840). Влахо-Болгарские или Дако-Славянские грамоты. Санкт Петербург: Тип. Императорской Российской Академии.
[No Author]. (2014). Галерия “Лоранъ”. Социалистическо или Тоталитарно изкуство. Retrieved from http://www.galleryloran.com/archive/news/socialistichesko-ili-totalitarno-izkustvo.
Демирова, Д. (2017).
Циганско/Ромско движение в Шумен. История и съвременност . Дисертация. София: ИЕФЕМ – БАН.Генов, Д., Таиров, Т. & Маринов, В. (1968). Циганското население в НР България по пътя на социализма. София: НС на ОФ.
Димов, В. (2005). Към изследване на записаната музика в България от първата половина на XX век: архиви и колекции. Българско музикознание, 1: 144–171.
[No Author]. (1923).
Дневник (стенографски) на XIX-то Обикновено народно събрание . Трета редовна сесия. LIV редовно заседание, сряда, 21 февруари 1923 г. София: Народно събрание.Захариев, С. (1870). Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Виена: Л. Соммер и С-ие.
Зихровски, Х. (1956). Индия без воал. София: Отечествен фронт. [Bulgarian translation of Sichrovski, H. (1954). Dschai Hind Indien ohne Schleier. Wien: Globus Verlag]
Илиева, Н. (2012). Брой на ромската етническа група в България от Освобождението (1878 г.) до началото на ХХI в. според Преброяванията (първа част). Проблеми на географията, 3–4: 61–79.
Иречек, К. (1876). Исторiя Болгар. Одесса: Типография Л. Нитче.
Иречек, К. (1899).
Княжество България . Част ІІ. Пътувания по България. Пловдив: Христо Г. Данов.Каназирски-Верин, Г. (1947). София преди 50 години. София: Българска книга.
Керим, У. Песни от катуна. Стихотворения. София: Български писател, 1955.
Керим, У. Очите говорят. Стихове. София: Български писател, 1959.
Ковачева, Л. (2000). Ромът знае пътя. // O rom dzhanel o drom. София: SCORPION.
Ковачева, Л. (2003). Шакир Пашов. Апостолът на ромите в България. 1898–1981. // Shakir Pashov. O apostoli e romengoro. 1898–1981. София: КХАМ – Слънце.
Ковачева, Л. (2020). Фамилия Ковачеви, гр. Кюстендил. София: Арт Медиа плюс.
Колев, Г. (2003). Един циганин в ЦК на БКП. Преживелици, терзания, размисли. София: Вини 1837.
Колев, Г. (2010). Българската комунистическа партия и циганите през периода 1944–1989 г. София: Център за публични политики.
[No Author]. (1945). Конституция на Българското царство. София: Държавно книгоиздателство.
Костенцева, Р. (1979). Моят роден град София преди 75 години и после. София: Отечествен фронт.
Марков, А. (1947). Нови документи по историята на северните павликяни. Истина, No. 1100.
Марушиакова, Е. & Попов, В. (1993). Циганите в България. София: Клуб ’90.
Марушиакова, Е. & Попов, В. (Eds.) (1994). Студии Романи. // Studii Romani. Том 1. София: Клуб ’90.
Мизов, Б. (2006). Българските цигани (бит, душевност, култура). Том 1–2. Софи я: А вангард.
Младенов, С. (1927). Увод в общото езикознание. София: Художник.
Нягулов, Б. (2007). За историята на циганите/ромите в България (1878–1944 г.). In В. Топалова & А. Пампоров (Eds.) Интеграцията на ромите в българското общество (pp. 24–42). София: Институт по социология.
Нягулов, Б. (2012). Циганите/ромите. In Г. Марков (Ed.) История на България. Том 9. 1918–1944 (pp. 664–573). София: Тангра ТаНаКра.
Пашов, Ш. М. (1957). История на циганите в България и Европа. “Рома”. София. Ръкопис. ASR, f. Shakir Pashov, a.e. Manuscript. 216 pp.
Попов, Р. (1991). Светци близнаци в българския народен календар, София: БАН.
Примовски, А. (1955). Ковачите агупти в гр. Мадан. Известия на Етнографския институт с музей, 2: 217–261.
Радев, С. (1994). Ранни спомени. София: Стрелец. [2nd ed.]
Ралин, Р. (1987). Кадровикът Теофраст. Сатирични есета. Пловдив: Христо Г. Данов.
[No Author]. (1932). Сомнал евангелие (кетапи) (лил) Матеятар. Накае дасиканестар романе чибате А. Атанасакиев. София: Американско Библейско дружество & Британско и чуждестранно Библейско дружество.
[No Author]. (1937). Сомнал евангелие (кетапи) катаро Иоан. Накае дасиканестар романе чибате А. Атанасакиев. София: Американско Библейско дружество & Британско и чуждестранно Библейско дружество.
[No Author]. (1901).
Стенографски дневници на ХІ Обикновено Народно събрание, І Извънредна сесия, LVIII 3аседание, 28 май 1901 година . София: Народно събрание.Стоянов, З. (1966). Социализмът в България. In Стоянов, З. Съчинения. Том 3. Публицистика (pp. 213–220). София: Български писател.
Стоянова, П. (2017). Циганите в годините на социализма. Политиката на българската държава към циганското малцинство. София: Парадгима.
Тахир, О. (2020). 122 години от рождението на Шакир Пашов – Апостолът на ромското движение в България. Retrieved from https://romastandingconference.org/122-godini-ot-rojdenieto-na-shakir-pashov-apostolut-na-romskoto-dvijenie-v-bulgaria/.
Тенев, Д. (1997). Тристахилядна София и аз между двете войни. София: Български писател.
[No Author]. (1910). Устав на Египтянската народност в гр. Видин. Видин: Божинов и Конев.
Шейтанов, Н. (1932). Принос към говора на Софийските цигани. Известия на Етнографския музей, 10–11: 227–254.
Шейтанов, Н. (1941). Произход и история на циганите. Български народ, 1: 79–81.